Дни между две дати

На един и същ въпрос има два защитими отговора и те се различават с едно. Броенето на нощите между датите дава разликата: от 1 март до 5 март са четири. Броенето на дните, в които присъствате, включително двата края, дава пет. Никой от двата не е грешен, а кой ви трябва зависи от причината да питате — сметка за хотел брои нощи, молба за отпуск обикновено брои и първия, и последния ден.

Точно за това е контролът „Включи крайната дата“. Той е видим, а не подразбран, така че числото на екрана е такова, което можете да защитите, когато го проверят. Началната и крайната дата може да въведете в произволен ред; ако крайната е по-рано от началната, калкулаторът ги размени и казва, че е направил това, вместо да върне отрицателно число.

Седмиците са просто: разстоянието в дни, разделено на седем, показано като цели седмици с оставащите дни, назовани отделно, вместо прибрани в десетична дроб. Месеците не са толкова просто, защото месецът е между 28 и 31 дни, а отговорът зависи от кои месеци минава разстоянието.

Калкулаторът дава месеците като календарни месеци, не като дни, разделени на тридесет. Той пристъпва напред от началната дата по цял месец, докато резултатът е още на или преди крайната дата, а после отчита останалите дни. Стъпка от 31 януари стига до последния ден на февруари, защото 31 февруари не съществува, и същото прихващане важи навсякъде, където участва по-къс месец. Число, получено чрез деление на тридесет, не съвпада с календара за повечето разстояния — затова платежни периоди, срокове за предизвестие и договорни срокове се изписват в календарни месеци.

Числото за работни дни брои от понеделник до петък в рамките на разстоянието, а числото за почивни дни брои съботите и неделите, така че двете заедно се събират до обикновеното броене на дни. Тази разбивка отговаря на честия работен въпрос — колко работни дни остават до срок — без да е нужен отделен инструмент.

Това, което не прави, е да маха официалните празници. Празниците са различни по държава, по регион и понякога по работодател, а число, което тихомълком приема един календар, би било грешно за повечето читатели. Този калкулатор предпочита да е точен за това, което е броил, вместо приблизителен за това, което е предположил, затова изважда сами празниците, които се отнасят за вас, от числото на работните дни. Не знае и за работна седмица, различна от понеделник–петък, което е обичайно в няколко държави. Всичко се пресмята в браузъра ви от обикновени календарни дати, без часова зона и без да се изпраща нищо. За да стигнете до дата, вместо да измервате разстояние до нея, калкулаторът за дати прибавя или изважда период от дата, която му дадете.

Когато втората дата е просто днес, изберете „Дни от дадена дата“. Има едно поле, попълнено с днешната дата, така че само трябва да го премествате назад, а броенето върви до днес по вашия собствен календар: дни, после седмици и дни, после календарни месеци и дни, а щом разстоянието надхвърли година — години, месеци и дни. Датата, до която е броено, е изписана под полето, така че екранна снимка, направена утре, пак казва за кое „днес“ става дума.

Прилага се същият избор с едно разминаване. По подразбиране самият ден е ден нула, което е отговорът за изминало време; отметнете „Брой днешния ден“, ако броите дните от ден едно, както прави брояч на поредица дни или на трезвеност. Дата след днес дава дните до нея и казва това. „Копирай връзката“ поставя датата в адреса като ?since= последвано от датата, а всеки, който я отвори, получава броенето до своето собствено днес — точно за това е връзка от вида „дни от“. Това е същата календарна аритметика като режима с две дати, затова период през нощта на смяна на часовото време брои тази нощ като един ден.